Футболните фенове понякога предлагат премахването на правилото за засада. Идеята им е, че това ще доведе до отбелязването на повече голове и повече забавление. Така ли е това?

Всъщност не, точно обратното

За да разберем ефекта, трябва да се обърнем към някои ключови тактични принципи на Цар Футбол. Най-важната концепция е тази за пространството. Представете си размера на игрището – доста е голям. Правилото за засада държи различните линии (защитна, халфова, атакуваща) сравнително близо една до друга.

Ако нямаше засади, отборите просто щяха да слагат по един или двама играчи в наказателното поле на противника и щяха да пробват късмета си с дълги топки към тях. Това би било адски скучно. Ако познаваш засадите, трябва да имаш Winbet регистрация.

В следствие на това пък защитната линия ще се измести възможно най-назад. Те няма как да имат свободно място зад гърба си. В резултат на това ще получим доста празен футболен терен по средата, футболисти наредени като фигури за шах и доста странни единоборства. Неща като кохезия, отборна игра и подаване на топката, ще изчезнат. Именно те правят играта интересна. Освен това играчите ще се изморяват по-бързо.

Другият важен момент е, че самото пространство няма само материалното измерение

По принцип е елитно умение да можеш да създаваш пространство. Лео Меси е брилянтно непредвидим в движенията си и именно по този начин открива пространство споделят колегите от Scatter.bg.

Играчите трябва да могат да работят в тесни зони. Нападателите трябва сами да се преборят със защитата и да отидат зад нея. Защитниците трябва да пресират и да се движат в правилен тайминг, за да ги контрират. Ако няма засади, всичко това изчезва. Няма как това да направи спорта по-приятен за гледане.

Има много ясно доказателство за това

Вземете например тъчовете, където няма засада. Ако в отбора има някой, който може да хвърля надалеч, атакуващия отбор просто струпва колкото се може повече играчи в наказателното поле, за да увеличи шанса за гол. Искаме ли това през целите мачове?

До сега са правени две големи промени в тази насока и това е напълно достатъчно

През 1925-та правилото се сменя от това да се изискват трима защитници между нападателя и гола, до два. Това увеличава головете, но за сметка на късите подавания и по-сериозните индивидуални представяния. Ако си фен на спорта и спортните забавления, трябва да имаш регистрация в Winbet.

През 2005-та година стана ясно пък, че играчите трябва да са в играта чрез докосване на топката или контакт с противника. Това направи изключително трудно да се играе с твърда преса. Ефективното разстояние пред гола се промени от 35-40 метра до 55-60 метра. Така нападателите и офанзивните халфове получиха повече място за разиграване пред защитата. Това направи доста по-трудно да се направи изкуствена засада. Данни показват, че през сезон 97/98 във Висшата лига има по 7.6 засади на мач. Към 05/06 вече са 6.3 засади, а в последствие спадат до 4.8.

Така че вече сме стигнали до един по-балансиран вариант, при който засадите не провалят играта, но и я предпазват от някои доста нелепи сценарии.