Електронните фишове, които се смятат за една от важните мерки срещу безразсъдството на пътя, се оказаха лесно атакуеми в съда. Масово районните съдилища отменят фишовете, като издадени при редица процесуални нарушения, пише в-к „24 часа“.
При обжалването им никога не се стига до разглеждане по същество наистина ли са нарушени правилата за движение по пътищата. Отмяната идва още на процесуално основание.
Малко обаче са шофьорите, които се решават да обжалват глобата. Това е така, защото процедурата изисква делото да се заведе в районния съд, на чиято територия е издаден фишът.
Ясно е, че ако камера край Петолъчката е снимала превишена скорост на водач от Кюстендил, финансово е неизгодно човек да харчи пари за пътуване по дела на 300-400 км. По-безпроблемно е да се плати глобата, която е около 100-200 лв., и ако това стане бързо, се ползва 30% намаление.
Така до обжалване в съдилищата стигат обикновено фишове на шофьори, засечени в района им на местоживеене.
Идеята стационарни и мобилни камери да снимат нарушители по пътищата е добра, но се оказа, че обличането в законово издържана форма не е добре реализирана.
Направените промени в Закона за движение по пътищата приравняват електронния фиш на акт и наказателно постановление едновременно, което облекчава процедурата. Образецът на такъв фиш е утвърден със заповед на вътрешния министър, но не е съобразен с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания.
„Основната причина да падат фишовете в съда е, че бланката не отговаря на двата закона като документ с конкретни реквизити”, обясни председателят на районния съд в Благоевград Екатерина Николова.
Магистратите са категорични, че вината за непрецизните фишове не е у катаджиите. Това са пропуски в редакцията на първия закон поради непрофесионално законотворчество, пренесени в утвърдения образец от МВР.
При промяната, която въвежда електронния фиш, законодателят не е отменил частично разпоредби от другия закон, заради което те продължават да бъдат в сила и фишът да се възприема като административен акт.
Той е документ с волеизявление на конкретно лице. Все още в нашето законодателство не са делегирани правомощия на техническите средства, каквито са камерите за видеонаблюдение, да изпълняват функции на административно наказващ орган.
В бланката няма място, където да се напишат името и длъжността на служителя, издал фиша. Това по себе си е правен абсурд. Пълната анонимност не дава възможност да се прецени компетентността на издателя и да се търси отговорност при нарушение.
Липсата на дата на съставяне на документа също е категоричен пропуск, който пък води до невъзможност да се прецени дали е изтекла давността и какви са били законите, действащи към момента на нарушението.
Най-сериозният спор около признаването на електронния фиш е дали снимката е направена от стационарна или мобилна камера. В болшинството от случаите съдиите приемат, че фиш от мобилна камера е незаконен.
Според закона такъв фиш се издава само ако нарушението е установено от техническо средство в отсъствието на контролен орган и нарушител. Мобилните камери са в автомобила на полицаите и реално, докато се регистрира нарушението, има присъствие на контролен орган.
„Граматичното, логическо и систематично тълкуване на тази разпоредба налага извода, че издаването на електронен фиш е строго определено само в случаите, когато технически средства са позиционирани стационарно.
За всички останали случаи на мобилни камери въпросната разпоредба не важи”, категорични са съдиите.
При такива нарушения те смятат, че трябва полицаите да излязат от колата и лично да съставят акт на водача.
„Промените в законодателството, свързани с използване на камери, целят избягване на съмненията, че има субективизъм при съставянето на актовете. Другата цел е по-бързо движение на административно-наказателното производство с електронния фиш и ефективно санкциониране на нарушителите. В същото време не може да си затваряме очите при явни процесуални нарушения”, каза съдия Николова.
Докато се изчистят законодателните разминавания и се утвърди образец на нов електронен фиш, се налага уточняване на практиката между съдиите и полицаите.
„Може да предприемем инициатива върху електронния фиш да се вписва допълнителен текст и да се поставя печат, така че да отговаря на изискванията”, уточни Николова.
Заради недомислията в разпоредбите различните съдилища тълкуват различно електронните фишове.
Повечето магистрати са категорични, че не бива да се нарушава правото на гражданите да се защитят от незаконно издаден административен акт.
източник: infoobzor.net