Пасях овцете нощем, а денем се криех, за да си спася стадото от национализация.” Разказът на 69-годишния Минчо Гърбелов от смолянското с. Смилян в наши дни звучи доста пресилено.
Родопчанинът обаче твърди, че така 30 г. е озаптил властите да не му национализират стадото и да го вкарат в местното ТКЗС, а след това АПК.
“Зимите прекарвах на полето, а лятото – високо в планината”, пояснява бай Минчо.
В края на 50-те години на миналия век в селото започнали процесите на окрупняване по соцмодел.
Тогава бай Минчо бил в планината и се изплъзнал от одържавяване. От свои авери разбрал какво става в родния му край и създал план как да не му се случи това, въпреки щенията на властта.
“Рядко си идвах в Смилян, в гората няма кой да ме пипа, а долу на полето никой не ме е питал каква е собствеността на овцете – кооперативна, частна или каквато и да е, защото съм бил външен човек”, вметва родопчанинът.
През тези години е бил на много места – в Първомайско, Пазарджишко, Хасковско, стигал е чак до Странджа.
“Най-много се притеснявах от магистралата край Пловдив, защото трябваше да се отцепва движението. Понякога съм чакал 3 дни да дойдат полицаи, за да спрат движението. Нямаше телефони. Молил съм някой услужлив шофьор да иде в полицията и да им каже да дойдат еди-къде си”, казва бай Минчо.
Понякога на ден правел преходи от по 30-40 км. Имало закон стадата при преходи да са на територията на един район най-много едно денонощие и той гледал да го спазва.
“В Първомай и Маджарово обаче не ме закачаха, като братя ми бяха”, спомня си чобанинът.
Той е потомък на овчарски род. “Бях на 6 г., когато баща ми ме прати подир овцете. На 9 г. вече сам карах овцете от Смилян, където тревата изсъхваше, до сочните ливади на яз. “Широка поляна” в сегашната Пазарджишка област. Това са 150 км”, спомня си той.
При преходите му помагали еркичите – водачи на стадото. Те са достолепни козли, на тях се окачват чановете. “Еркичът мъкне 4-килограмов чан”, казва стопанинът.
Бай Минчо ги гледа заради традицията в овчарлъка и фамилните нрави. Те живеят около 6 г., водят стадата и дори месото им не става за ядене – мирише. Сега интерес към тях освен родопските овчари имат най-много кукерите.
“Винаги съм гледал по над 10 еркича. Сега имам 14, много умни животни са. Мога да пусна стадото в Първомай, аз да се кача на стоп и да ги чакам на връх Рожен. Те са съобразителни водачи и помнят повече от мен маршрута”, уверява Минчо.
Даже му се случвало да забрави откъде е минал. “Сядам и чакам еркичите да се ориентират, никога не сбъркаха”, смее се овчарят. Според него планината ще оглушее без тях – няма кой да дрънчи тежките чанове.
“Някои овни също са силни животни. Те спокойно мерят силата си с еркичите, но преимущество имат еркичите с тяхната походка – вървят с равна, спокойна крачка и гордо вдигната глава.
Затова и чановете, които се люлеят на шията им, дават равномерния звън на камбана”, обяснява бай Минчо.
Той има 18 чана. Овчарите в миналото са поставили име на всеки един – малка жира, голяма жира, малък кара, голям кара, малък стамбол, голям стамбол, индже, каба, биринджи, икинджи, ючинджи, дурдинджи, бешенджи, алтънджи, еденджи, секизинджи.
“Двадесети номер имаше преди години един човек от Барутин.
Разпитвал съм къде ли не, №19 също го няма, той се казва дукуджи.
Жалко е, че вече са малцина като мен, които помнят старите им имена и могат да ги подреждат”, пали се овчарят.
Звукът на чановете жири е звънлив. Оттам иде и жира гайдата, която се различава от каба гайдата по пискливия си глас.
Звукът на индже е нежен, деликатен, на каба е плътен. По-голямата част от колекцията от медни чанове бай Минчо е наследил от дедите си, други сам издирил. Тя стана обект на кражба и специалисти я оцениха на 16 хил. лв.
Той се доверил на измамници, представили се за служители на телевизия и поискали да ползват колекцията му, но след това избягали.
Полицията ги залови, а организаторът е осъден. Сега чановете се върнаха при овчаря. С тях са снимани 5-6 филма, сред които и “Време разделно”, казва бай Минчо.
“Когато ми ги откраднаха, сякаш осиротях, в тях е животът ми. После, като ми ги върнаха, проверявах всеки поотделно и ги настройвах, даже плаках. На никой повече няма да ги дам”, признава родопчанинът.
Той е убеден, че крадците са пратени от някого. Десетки сноби и собственици на заведения са го навивали да ги продаде през годините, но за него те са безценни и за нищо на света няма да се раздели с тях.
Сега колекцията е скрил в къщата си. Смята да ги закачи на еркичите и на Гергьовден да дефилира със стадото си из Смилян.
Освен чанове бай Минчо има и много ценни тюмбелеци. Най-големият от тях, който е с размери на баскетболна топка, му е подарък от кмета на Солун. Гръцкият управник също бил запленен от чановете и е колекционер.
Редом до ценните си чанове и тюмбелеци той пази и една стара овчарска пръчка.
“Тази пръчка е нещо като овчарски компютър. Всеки овчар е имал такава. На нея със знаци е отбелязвал колко са му овцете, колко ярета са се родили, с каква дамга ги е дамгосал, колко мляко е надоил.
Може да се каже, че това е цялото счетоводство на един овчар”, разказва родопчанинът.
В момента бай Минчо гледа 300 овце. Сред тях има 4 животни с по 4 рога. Те са резултат от самобитната селекция на стопанина. Освен със странните си четирироги овни и овце бай Минчо е известен и с това, че е от малкото овчари, които умеят да направляват посоката на растеж на рогата на овните.
“Като са малки още рогата, ги пробивам с шило. Връзвам ги с копринен конец и през 15 дни ги навивам и направлявам. Стегнати, те се изправят в дадената посока и се навъртат като свредло.
Навремето са ги правили с горещ качамак, за да омекнат рогата. Така обаче често от затоплянето пада израстъкът на рога, докъдето не стига кръв”, издава тайната си той.
Всичките му овце са от изчезващата каракачанска порода. “Събирал съм ги от цяла България.
В багажник съм превозвал овца на 300 км. Не се пазаря, хареса ли ми и видя ли, че е чиста порода, купувам я”, нарежда той.
Разказва, че напусто е минавал и по 400 км заради овца, която се оказало, че не е каракачанска. Престанал е и да ги дои.
Причината е, че станал обект на измама. Преди 10-ина години предавал млякото на пазарджишка мандра. Имал да взема доста пари.
Този, който му изкупувал млякото, бил измамен от някакви мутри с 60 хил. лв. За да не
му ги връщат, го накарали да пие сода каустик.
Бай Минчо го съжалил, махнал с ръка и се отказал да си търси пари от пострадалия човек.
Допреди 2 г. вземал субсидия за овцете. Чиновниците го отрязали, защото съзрели нередности в декларираните земеделски площи.
“Някой ме е наклеветил”, казва чобанинът и разяснява, че имало друг, който декларирал част от същите площи.
“Знам го кой е, ама не ми се занимава”, маха с ръка родопчанинът. Той смята, че държавата прави всичко възможно да унижощи овчарлъка в Родопите в днешно време.
“Карат овчарите да ходят да вадят куп бележки, които не разбират. Всички новости ги качват в интернет страниците си, а чобанин от компютър разбира ли”, пита той.
източник: 24chasa.bg