– Г-жо Добринова, съзнавам, че в такъв момент нищо казано не е на място, 28-и ден след като Лара бе отвлечена, свързвал ли се е някой от похитителите с вас?
– Не, но много се надявам да се обадят или да се свържат по някакъв начин с мен. Мина вече много време, едва издържам без вест за Лара. Имам все още надежда и вярвам, че детето ми е живо и здраво. Много моля да ми се обадят, да се свържат с мен и да ми покажат по някакъв начин, че дъщеря ми е добре.
Моля, позвънете ми, най-важното за мен е животът на дъщеря ми. Никой не е искал още пари от мен, но съм готова на всичко, което аз лично мога да дам, за да спася детето си. Всичко, което мога, бих дала за нея.


– Имаше много спекулации по медиите, че похитителите са се свързали с вас и дори, че е платен откуп. Има ли нещо вярно в тези информации?
– Всичко, което мога да дам, ще го дам за Лара. Но за съжаление все още никой не се е свързал с мен.
– Какво бихте казали на хората, при които е 10-годишната ви дъщеря?
– Единствената ми молба към тези хора е да я пазят, да се грижат за нея и да ми я върнат по-скоро (бел. ред. – просълзява се) Искам да им кажа, че не всичко, което пише в медиите е истина, даже повечето от нещата не са верни, особено за материалното ми състояние. Надявам се да ми звъннат, готова съм да дам всичко, което е по силите ми.
– Съзнавам, че това е най-тежкият момент в живота ви, как минават дните, откакто Лара я няма?
– Не знам кога е ден, кога е нощ. Дните минават мъчително бавно. На успокоителни съм, много се притеснявам за детето ми. Единственият начин да спя е да взема лекарство, дори не знам някой път дали няма да предозирам с тези хапчета заради състоянието, в което съм. Майка ми е страшно притеснена за мен, опитвам се и нея да успокоя. Но вече дори и това не мога да правя.
Вече съм извън човешките възможности. Не мога да се храня, не мога нищо да правя, дните минават мъчително бавно.
– Какво бихте казали на Лара, за да я успокоите и да й дадете кураж, когато е тъжна, какво я ободрява?
– Бих й казала, че знам, че е много силна, че се гордея с това и да продължава да има силата в нея. Вярвам, че тя ще издържи това изпитание.
Бих ѝ казала, че, когато всичко приключи, ще бъдем само двете и цялото ми внимание ще бъде само за нея. Ще бъдем постоянно заедно. Искам да ѝ кажа, че съм сигурна, че е добре, защото знам колко е силна. Всички мои и нейни близки знаят колко е силна. Искам да й кажа, че всичко това ще мине и вярвам, че след време тя дори ще се смее на това. Знам колко  е трудно в момента, но врявам, че е добре.
– Сигурно през цялото време мислите за детето си, разкажете ни за Лара?
– Мисля непрекъснато за нея и не съм способна нищо друго да правя през деня. Не мога дори да изляза от вкъщи. Лара е изключително живо дете, много е привързана към семейството си. Тя дори не обичаше да излиза от вкъщи, ако не е с много близки хора. Дори на детски лагери не обича да ходи. Сега е откъсната от средата си, от мен и от най-близките си хора. Затова съм много притеснена за нейното емоционално състояние и нейната психика.
– Влизате ли често в стаята ѝ?
– Все още не съм влизала в нейната стая, не мога да си представя да вляза и да видя,
че нея я няма там.
Тя е много добра тенисистка, това й е любимият спорт, играеше всеки ден. Занимава се и с гимнастика. Много е игрива, палава…(бел. ред. – не довършва изречението, защото преглъща сълзите си).
– Вас какво ви държи да не рухнете?
– Крепи ме надеждата, че въпреки че минаха толкова много дни, Лара все пак е добре и този ужас е нещо временно. Вярвам, че Лара е добре и ще се върне.
– Имаше много спекулации за вашето материално състояние, както и за делата, които се водят срещу вас и бащата на Лара Евелин Банев-Брендо. Смятате ли, че това е свързано с отвличането?
– Не, не смятам, че има връзка. Имахме много тежка година, положението в момента е много трудно. Това, което се случи, е най-големият кошмар за всяка майка. Сега съм сама, изключително ми е тежко, не смятам, че бих издържала още много удари.
– Успяхте ли да говорите с бащата на Лара след изчезването ?
– Не, нямам никакъв контакт с него. Дори и телефонен разговор не му позволиха да проведе по случая. Това също е много тежко за мен, защото исках да получа поне неговата морална подкрепа и мнение какво да правя. Но за съжаление съм сама.
– Сигурно денонощно мислите за детето си, защо смятате, че се случи точно на нея?
– Много неща се изписаха за нас и финансовото ни състояние, повечето от които неверни. Може би в тези години на криза хората са способни на абсолютно всичко. Когато се случват такива неща, започваш да търсиш всички, които познаваш, за съвет, за помощ, за пари… И аз това направих. Никой обаче не ми помогна, особено знаейки, че може и да не им върна парите заради това, че съм сама.
Изключват си телефоните, или не ги вдигат. Дават съвети, но съм потресена от това, колко малко хора ми помогнаха, ужасно е …(бел. ред. – пак се разстройва)
– Кой сега е до вас и ви дава сили и подкрепа?
– Сестра ми, майка ми и баща ми.
– Изписаха се и много неща по медиите за това, което прави МВР по случая, вие как бихте коментирали?
– Не разчитам на полицията, разчитам единствено и само на себе си и на семейството си.
– Сигурно постоянно се връщате назад във времето, има ли нещо странно, което да ви е направило впечатление в последните седмици?
– Абсолютно нищо. Имам навика да се пазим, сега с тези протести и напрежението, което имаше в последните месеци, станах още по-внимателна. Ако ми беше направило нещо странно впечатление, със сигурност щях да предприема мерки.
– Всички се молим за Лара. Вие какво си казвате всеки ден?
– Повтарям си всяка вечер: “Утре ще се обадят! Утре ще се обадят!” За да може по-бързо Лара да се прибере.

източник: 24chasa.bg

Leave a Comment