Пазарът за булки в България представлява нещо като училищна забава с родители. Състои се два пъти годишно в Стара Загора. Разликата обаче се изразява в пресилената подготовка на младите момичета. Те знаят как трябва да изглеждат, за да привлекат очите на колкото се може повече момчета, потенциални техни съпрузи, пише „Вашингтон пост“.

Това е важна мисия: пазарлъците се провеждат от родителите, скришом от девойките, които нямат право да комуникират с младежи, освен в онлайн пространството.

Измежду циганската музика и недотам елегантния флирт, семействата търсят най-добрата „оферта“ за децата си, като най-важен фактор. Женихът, притежаващ завидно богатство, носи бонус точки.

Как обаче се търгува щастието на младите по време на криза?

Повечето роми, познати като калайджии, преживяват от бакърджийство. Но прехраната им е почти напълно иззета от Китай – евтините тигани заменят светкавично по-скъпите ръчни изработки.

Въпреки това фестивалната атмосфера на „пазара“ ескалира. Момичета и момчета яростно поклащат бедра върху и около автомобилите, които са надули проглушително музиката.

Облеклата никак не варират – всички момичета и девойки са облечени в ярки цветове, минижупи, лъскави накити. Носят грим и високи токчета.

Момчетата показват мускули през прилепнали фланелки и тесни дънки, някои имат кожени якета.

Жизнерадост не липсва, въпреки обществените им норми, забраняващи близки контакти със срещуположния пол. Сред калайджиите е широко разпространено да спират момичетата от училище, щом навършат 15 години. Това е възрастта, в която девойките „стъпват“ на „пазара за булки“.

Донка Христова е убедена, че това събитие е полезно както за родителите, така и за девойките, които се надяват да бъде одобрен избраникът им. За да стане това обаче, родителите на момичето трябва първо да се срещнат с него.

„Пазарът за булки“ може да се проследи поколения назад. Преди се е провеждал в някое кално поле, близо да пазар за коне, но полицията го изместила в града. Преди бъдещите булки стояли на сцена с ухажор, състезаващ се за ръката им. Но тези дни са минало.

Сега флиртът води до преговори. Ако отношенията между младоженците се затоплят, родителите почват да преговарят по финансовия въпрос, а именно: каква ще е цената на булката, която семейството на момчето ще плати, ако реши да се ожени за нея.

Цените варират от 5 000 до 10 000 лв, но са се понижили заради безработицата и финансовата криза. Но цените за „много красива“ булка с голям брой ухажори все пак се вдигат доста, според Велчо Кръстев, който подробно описва калайджиите.

Някои твърдят, че тези пари отиват за сватбена рокля и разточителните пирове след сватбата, които ромите почитат. Други обясняват, че това е цената, която семействата са склонни да платят за синовете си, за да им осигурят жена, която смятат, че е девица. Ако се окажат излъгани, то парите им трябва да бъдат върнати.

Калайджиите, за разлика от ромите, не са склонни да женят децата си на изключително ранна възраст. За калайджиите целият сватбен процес е традиция, която държи поколенията сплотени. Така, например, вече семейните роднини помагат на по-малките си братя, сестри или братовчеди да вземат решение на този важен ден. Мнението на бъдещите младоженци е важно, но винаги трябва да се зачита и думата на по-възрастните.

източник: 24chasa.bg

Leave a Comment